Една книга 3 в 1

Как Ивон Шуинар, собственик и основател на Patagonia, прави бизнес, без да загуби душата си

“Струва ми се, че първо съм се научил да се катеря и след това да ходя”, пише Ивон Шуинар в кигата си “Пусни народа ми да кара сърф”. Израснал сред природата, Шуинар започва първия си бизнес с ръчно правени клинове и “джаджи за катерене”. До деня, в който си дава сметка, че именно клиновете, които произвежда в Шуинар Екуипмънт, унищожават скалите, и решава да прекрати бизнеса си с тях. И въпреки че четивото е тясно свързано с икономика, разказът е толкова жив, че ако пътувате в градския транспорт има реална опасност да пропуснете спирката си

“Това беше първата екологична стъпка, която предприехме през годините. Клиновете бяха в основата на бизнеса ни, но ние унищожавахме скалите, които обичахме”, споделя той. Създава нова компания, която да произвежда линията за спортно облекло – Патагония.

“Това са три великолепни книги, събрани в една – затрогваща автобиография, историята на един уникален бизнес и подробно разчертан път към надеждата”, казва Джерер Даймънд, преподавател по география в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

“Пусни народа ми да кара сърф” описва дългият процес от създаването на компанията до формирането като екологично обвързан бизнес. “Ние се стремим към баланс между финансирането на екологичните дейности с желанието да продължим да сме в бизнеса следващите 100 години.”

И още нещо – книгата е отпечатана на хартия, добита от устойчиво управлявани гори.

Атака стават ОРГАЗМИ?

След като депутатският имунитет на независимия вече бивш депутат на Атака Владимир Кузов бе снет и съдът го осъди на три години затвор за хомосексуални действия с малолетния Николай Кирилов сега нов педофилски скандал разтресе партията.

Оказа се, че 36-годишна жена от Стара Загора е подала жалба в полицията, че Станимир Димов е водил в дома си 14-годишния й син, както и още три момчета на възраст от 13 до 15 години. Кандидатът на „Атака“ за общински съветник в града показвал на малолетните порнографски филми и блудствал с тях. Димов е арестуван и задържан за 24 часа.

На извънредно заседание, свикано в квартален бункер дясната ръка на Болен Сидеров -  Капка в бясно изложение нарече заарлии “мръсни предатели”, “провокатори” и “турски подлоги”. Малко по-късно обаче Болен й се скара и нареди извънредно гласуване за ново име на партията –Обединени Родолюбци, Гарантиращи Аналното Задоволяване на Младите Индивиди (ОРГАЗМИ).

В момента се гласува новият устав на организацията, в който на всеки член се гарантира правото да задоволяване на неограничен брой млади индивиди, независимо от пола. И все пак, предвид на по-малкото мъже в България, явно е, че силният пол ще се ползва с предимство. Гласуването продължава.

Фантазията е основа за мечтите ни

Какво представлява всяка наша поредна грешка? Може би тя е всеки пореден урок! А бягството – не трябва да бягаме. След време се разбира, че все пак е по-уместно да стоим и да се борим, вместо да бягаме.

Фантазията е основа за мечтите ни. А те са в началото на всички наши планове. Целта ни често се сменя, утре може да е различна от днешната. Но по-важното е да я има, изчезне ли тя, изчезват и мечтите ни. А без тях ние сме нищо…

Мечтайте! И честит празник на студентите. И на тези, които се чувстват такива…

Из делника в една редакция

Към един на обяд. Слизам с асансьора да взема сандвич от близкия магазин. В асансьора с мен е шофьорът Васко. На партера се сепва, тупа се по джобовете.

-         Ей, Бойооо… ама много съм разсеян, забравил съм ключовете, връщам се нагоре…

След 15 минутки се прибирам отново, вече с пълна чанта провизии. За мен и някои колеги. Васко пак е в асансьора, качва се нагоре.

Следобед се прибирам от работна среща. Васко пак е тук. В асансьора, разбира се.

-         Ами да, мен ме назначиха за шеф на елевейтъра, няма само вие да сте началници, я. Не се смей, Бойо, че не взимам никак евтино.

А на следващия етаж се качва едната рекламистка и тръгва с нас нагоре.

- А, Васко, пак ли си тука, в асансьора.

- Назначен бил за шеф на елевейтъра, внесох пояснения аз.

- За него ясно, той става за шеф на всичко, ами ти, Бойо, какво чиниш с него?

 

***

 

Няколко часа по-късно. Телефонът на бюрото се скъсва от звънене, Бойо обаче е дежурен и се мята из коридорите…

Най-сетне вдигам слушалката.

-         Здравейте, обажда се ХYZ от пр-агенция ABC. Само искам да знам дали получихте поканата ни за среща с изпълнителните директори на компания EFG.

-         Ами, мисля, че не съм. Момент да погледна. Не, нямам такава покана. На кой мейл я пуснахте.

-         Момент само. Vodenov(@)abc.bg.

-         Ха, вие кого търсите.

-         Как кого? Воденов.

-         Коя медия впрочем търсите?

-         Хм, момент да погледна списъците. Ами агенция….

-         Съжалявам, объркали сте се. Тук е списание… BusinessWeek.

-         Ужасно съжалявам, сбъркала съм.

 

Две минути по-късно. Звъни, та се не трае. Вдигам. Слушалката, разбира се, всичко друго си е вдигнато по подразбиране J.

-         Здравейте, обажда се ХYZ от пр-агенция ABC. Само искам да знам дали получихте поканата ни за среща с изпълнителните директори на компания EFG.

-         Хм, преди малко говорихме с Вас май.

-         А да, сега търся Бойо Попов.

-         Е, този път не сте се объркали. Обаче нямам нищо от вас в мейл бокса си.

-         Ами пуснах го на popov(at)businessweek.bg.

-         Съжалявам, този мейл не е активен от две години. Пишете ми на този и на този.

-         Благодаря, ще ви пусна поканата и пак ще се обадя за потвърждение.

 

След минутка.

-         Здравейте, отново е ХYZ от пр-агенция ABC. Само да ви предупредя, че пуснах на мейла ви грешна покана. Моля, не я вземайте предвид. (Защо бе, джанъм, беше за нов хотел в Банско, един уикенд там пропадна L). Другата покана за Вас всъщност имаме само в печатен вариант, така че – може ли да дадете факс номер. И да потвърдите евентуално присъствие.

-         Може, разбира се. Само момент да видя кой беше номерът (аджеба, кой в днешно време работи с факсове, освен чиновниците, разбира се).

-         Благодаря, пращам Ви.

 

Два часа по-късно, незнайно как все пак въпросната покана се е озовала в пощенската ми кутия. Със следното придружително писмо

 

Zdraveite, g-n Boychev!

Prilojeni Vi izprashtam pokanata za vecheriata na 8.12.2007.

 

ХYZ

Account Executive

 

Изумен съм. Хем я чаках на факса, а дойде в мейла ми. Хем се търкам по очите и не знам да плача ли, или да се хиля. Като тиква на плет. Забравих си чак името. Аз Бойчо Попов ли съм, или Поп Бойчев? J

 

 

Спомен от преди

“Ние сме три сестри.

Най-голямата е Борба.

Средната е Победа.

Най-малката е Вяра.

Родени през социализма.

Ужасно си личи, нали?”

 

Борба Бръмбашка, 50 г., лекар

с. Търнава, общ. Бяла Слатина

* Писмото е истинско