kevindooley via Flickr
Ами да – това си бе истинско любовно гнезденце. Защото за какво са им на влюбените разкошни мебели, или красиви тапети? За какво са им меки тапицирани дивани, картини от Климт на стената, луксозна камина или роял във всекидневната? За какво им е на влюбените резбована махагонова спалня със спускащ се над нея балдахин?
Този лукс не е ли за онези, които имат нужда от нещо друго, а не само от любов. На истински влюбените им стига и един матрак на пода, за да се запленяват един от друг и да накарат останалия свят да забрави за тях.
Да я погледнеш значи просто копнежът да те стисне силно за гърлото. Тук става дума не само за сексуалното желание, то беше част от по-голям копнеж. Но да си до нея можеше и да е фатално. Да я вземеш в обятията си, да я притиснеш, да я целунеш и обладаеш… Да, със своите сини очи, дълга шия и светла кожа, тя е красива като сирена. Взира се в света с предпазлива отдалеченост. Понякога слагаше строги очила, които й придаваха доза деловитост. Ала устните й се извиваха болезнено красиво – човек не можеше да ги погледне, без да изпита желание да ги поеме със своите… Тя бе неустоима…
Много е истинско! Браво!!