Глобалното затопляне е на „пауза”

С наближаването на срещата на върха на ООН за климата в Копенхаген през декември все повече климатолози рисуват драстични и мрачни сценарии… Така например според британски учени до края на 2060 г. на Земята щяло да е с четири градуса по-топло, ако не се вземат мерки за намаляване на емисиите въглероден диоксид. Други им пригласят и надминават очакванията на Съвета по климата на ООН – IPCC. Според неговата прогноза с четири градуса по-топло ще е едва през 2100 г.

Тези изказвания обаче са пълен контраст на това, което показват измервателните уреди през последното десетилетие. А именно: за последните десет години температурата в глобален мащаб не се е повишила. Наистина, между 1999 и 2008 г. е имало затопляне с 0.07 градуса, но то се дължи на естествени аномалии, като течението Ел Ниньо. Ако се премахне неговото влияние, затоплянето за последните десет години е нула градуса. А IPCC прогнозираше по-топли с 0.2 градуса температури.

Сега обаче кривата, която обозначава затоплянето и от 1970 г. насам сочи все нагоре като хокеен стик (затова се нарича Hockey-Stick-curve), е в хоризонтално положение – от десет години насам. Защо? При развитието на глобалните температури се натрупват много ефекти. От една страна влияние оказват естествените колебания и промени, от друга – намесата на самия човек в работата на климата. А в моделите на изследователите затоплянето през последните десетилетия не може да бъде обяснено само с естествените феномени. Изводът: човекът изиграва своята роля.

Да вземем например въглеродният диоксид. Съдържанието му в атмосферата непрекъснато се увеличава. Причините са преди всичко изгарянето на горивата и изсичането на огромни площи гора. Увеличението на температурата заради парниковите газове обаче дълго бе маскирано с мръсния въздух. Произведени от човечеството частици се смесваха с кислорода и доведоха до това, че все по-малко слънчеви лъчи достигаха пряко до земната повърхност. През седемдесетте години на миналия век обаче много от индустриалните държави инвестираха в почистващи съоръжения. И така мръсният въздух започна да става малко по-чист. Поне на някои места.

Има обаче и циклични колебания. Такова например е сривът на Източния блок с неговата мръсна и цапаща индустрия (помислете си напр. за „Кремиковци” или „Плама”). Последиците бяха толкова силно доловими, особено в Централна Европа, че бяха наречени „Ефектът Горбачов”.

Има, разбира се, и промени в самата природа. Климатолозите например са единни в мнението си, че има цикли, в които температурите спадат, и след няколко години отново се повишават. Пример за това е северноатлантическата осцилация, явление, свързано с променливостта на температурите, валежите и честотата на бурно време в Европа през зимния сезон, която се наблюдава преди всичко в района между Исландия и Азорските възвишения.

Дотук добре, но… учените не са единни в това, кой от всички тези процеси е решаващ за промените на климата. Някои залагат напълно на големите морски течения, които „транспортират топлина по земята”, като Гълфстрийм. През последните няколко години той позаслабна. Германският изследовател Моджиб Латиф (добре де, името не е много германско J) от университета в Кил забеляза този феномен още преди две години и прогнозира, че паузата на затоплянето ще продължи до 2016 г.

Други учени пък залагат на слънцето, чиято интензивност периодически се мени. През последните няколко години активността на слънцето е намаляла до периода от 17-ти век, наречен от някои „малката ледена епоха”. И точно това според британеца Дейвид Ринд е причина за моментната „пауза” на затоплянето.

Всички тези естествени цикли се препокриват във времето, но имат различна продължителност. Повечето от климатолозите са на мнение, че все пак след няколко години те ще спрат развитието си и тогава отново ще се заговори усилено за глобално затопляне. Дотогава обаче – потърсете си чадърите и извадете топлите дрехи от скрина….