Един Аз без Ти

Светлината и глъчката на отминаващите празници я заглушават навсякъде. Където и да иде, все с тях се сблъсква. Разхожда се сама в големия претъпкан мол, блъскат я не само препълнените колички и торби на забързаните младежи и девойки, но и тяхното ведро настроение. А тя няма никакво. Пак е сама. Отново няма за кого да приготви сладкиш, да направи кафе сутринта на закуска.

Облечена е в пуловер и спорни дънки, сяда на маса в близкото бистро и започва да разказва. Говори тихо, сдържано, понякога дори се запъва, така, сякаш не си заслужава да я слушаме. Говори за себе си.

Всъщност разказва за един остров, който се състои от жилището й в отдалечен южен квартал, от кратки пътеки – до лекаря, до магазина. Островът се състои и от сухо и сиво ежедневие, в което има толкова много време, но храната излиза от микровълновата… От един Аз, на който му липсва Ти.

Докато разказва, неволно се сещаме за изменника, когото британският капитан Франсис Дрейк изправил пред избора да живее изоставен на самотен бряг или да бъде обезглавен. И той избрал смъртта, защото е знаел, че социалната изолация ще го убие също както секирата. Само че много по-бавно.

Не са ли били винаги обаче самотните острови мечтани дестинации? Място за бягство от забързания делник. Наистина, самотата може да значи и запълване. Лекарство за прекаленото… прекалено общество, прекалено партньорство, прекалено разсейване, прекалено заслепяване. Тогава самотата може да е обратно печелене на многообразието на възприятията ни, на интензивност… Но тази самота е срочна, тя е белязана от очакването за завръщане в общността.

Нейната самота е безсрочна. Тя не означава запълване, а празнота. Празнота на чувствата и мисленето, на обичта и живота. Продължителна самота, белязана от чакането. Да, тя чака телефонът да звънне, някой да дойде неочаквано на гости, въобще нещо да се случи.

Изследователите на човешката еволюция познават този феномен. И причините за него – безпомощността, с която хората се появяват на този свят, нуждата от помощ, която ги придружава дълго след раждането… “Принадлежността е една от основните човешки потребности, подобно на храната, водата и съня”, казва професорът по психология Джон Кациопо. “Човекът става Аз само след като е с Ти”, обяснява още по-просто израелският философ Мартин Бубер.

Затова и стотици телевизионни канала, двд-та и музика не могат да сторят нищо срещу леденото чувство на социалната изолация. Терористката от ЕТА Биргит Хогефелт, която излежава присъдата си в клетка с телевизия, книги, вестници, но далече от други затворници, написа: “Изолацията е това, че никога не може да си с други хора, винаги си сам, със себе си. А в изолация всяко настроение преминава в празнотата.”

Една евентуална партия на самотниците би била доста млада. Напук на очакванията, не възрастните са тези, които са нападнати от тази болест. Най-често хората между 30 и 40 години признават, че са самотни. На тази възраст хората се женят, създават семейства, имат деца, строят жилища. Живот, в който това не се случва, може да се окачестви от хората на тази възраст като истинска катастрофа. Никакво движение, никакво развитие.

Тя познава това чувство. Седи в бистрото на мола, допива кафето си и съжалява, че последната глътка не е така вкусна, както първата. Нито на кафето, нито на живота…

При пожар търсете 112 от Унгария!

По Коледа наистина стават чудеса. Ако щете вярвайте, ако щете – недейте, но самата така обичана от народа Министър Бедствие Емел Ебем се увери, че все пак справедливост има. След като цяла седмица няколко набедени псевдо журналисти се опитаха да я разпънат на кръст заради една мини криза със снега (какво тук значи някакви си задръствания, някакви си неразбории с броя на снегорините в София). Чудо голямо…

Ноооо…. чудото се случи в Унгария. Български шофьор успял да звънне от град Комарно, Унгария, на тел. 112 в София, за да съобщи, че 50 българи са задържани часове наред принудително в автобус. Експерти се чудеха как е осъществена връзката, тъй като спешният номер все още може да се набира само в района на София. Информацията е достигнала благодарение на грешка в роуминг услугите на мобилния оператор, смятат специалисти.

А в България също имаше бедстващи… Пътуващите две денонощия от Варна до Хасково например може и да са се опитвали да се свържат със 112, но отговорът неминуемо е бил: “Няма връзка с този номер”. А дали операторите в тази злощастна събота  не са си помислили, че някой заблуден чукундур не си прави майтап с тях. Да се свържат чак от Унгария, при положение, че любимият министър Бедствие твърди, че засега привилегия да ползват 112 имат само софиянци. Според Ебем едва след още няколко години и над 40 млн. лева от излишъка на тази екстра ще се радват и останалите българи. Но грешка няма – много от гениалните открития са се случвали само благодарение на някаква случайност. Не е ли гениално тази грешка в свързването да се превърне в истинска закономерност и подчинените му най-сетне не извикат ЕВРИКА!!! Защо пък не спестим тези 40 млн. от бюджетния излишък. Така де, има ли смисъл да се харчат – ако Ви се подпали дома и сте от Бургас… бегом към Унгария и въртете от там на 112. Със сигурност ще ви отговорят.

Благодарен ли си

Бъди благодарен, че нямаш всичко, което желаеш.

Какво иначе би те накарало да гледаш напред?

Бъди благодарен, че не знаеш всичко на този свят.

Защото така ти остава възможността да се учиш.

Бъди благодарен за трудните периоди.

Те ти дават възможност да израстеш вътрешно.

Бъди благодарен за своите граници,

Те ти позволяват да напредваш постепенно.

Бъди благодарен за всяко предизвикателство,

Защото то създава твоята сила и характер.

Бъди благодарен и за грешките свои –

Те са най-незаменимият учител.

Бъди благодарен дори затова, че си уморен и изтощен –

Така получаваш възможността най-сетне да се вслушаш в тялото си.

Много е лесно да сме благодарни за положителните неща.

На истински богат живот се радват обаче онези,

Които са благодарни и за грешките и неправдите.

Така те могат да ги превърнат в благословия.

ПС: Благодаря за пожеланията.

И за снощи, беше много приятно.