Най-сетне си призна, че е влюбен

“За да знаеш, че тук оставям сърцето си.”

Кратко и ясно. Беше го казала по-добре, отколкото можеше той. Надписът беше на малката червена картичка, прикрепена с връвчица и щипка към червеното керамично сърце. Подари му го, щом се видяха отново.

Беше влюбен. Лудо, без уговорки, без обещания, безнадеждно… Призна си го – сам на себе си. Всичко беше толкова просто – лягаше си с мисълта за нея, ставаше с мисълта за нея, прекарваше деня си с мисълта за нея.

Това май е най-прекрасното чувство на света - събира в едно щастието, настроението, силата и всичко останало от което имаше нужда той.

Обожаваше я. Обожаваше очите й, обожаваше ръцете й, обожаваше усмивката й, походката й… смеха й. Обожаваше гласа й, онзи тихия. Обожаваше стенанията й, обожаваше страстта й, спокойствието, което изпитваше, когато тя го целуваше и прегръщаше, когато беше при него. Обожаваше момента, когато лежаха един до друг прегърнати и нямаше никой друг, освен тях, нямаше друга светлина освен лунната, нямаше друг шум, освен мислите им и шепота им.

Любовта е Божи закон. Живеем, за да се научим да обичаме.

Обичаме, за да се научим да живеем.

И той реши, че ще направи всичко, за да не я загуби, да запази магията. Сигурен беше, че ще го направи. Стискайте му палци!

Всеки милионер с партия

Според Аристотел олигархията – тоест управлението на богатите, е лошо, защото води към хаоса на демокрацията. В посткомунистическа България е точно обратното – тук хаосът на демокрацията се втвърдява постепенно и се превръща в олигархия.

Приватизирани армии в Ирак, или дъждовна вода, за която боливийските селяни трябва да плащат данъци. Това вече си го знаем, но и България дава своя скромен принос в общата приватизационна вълна. Страната ни се опитва да приватизира местните избори. Още от 2003 г. предлагаме бизнес партии, които обикновено се събуждат за живот точно преди кметски избори. И в повечето случаи това се случва в близост до туристическите курорти, където строителството е особено бурно, се казва в материал на Tageszeitung, чийто автор е професорът по културна антропология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” Ивайло Дичев.

За да разберем по-добре дейността на тези бизнес партии, нека си припомним следното: основната работа на общинските съвети след т. нар. преход е приватизацията на обществена собственост и не на последно място – на обществени парцели. От предприемаческа гледна точка естествено е много ценно да имаш непосредствено влияние върху решенията на съветниците. Най-добре ще е, ако самият бизнесмен седи в залата на съвета и сам дава залъци в устата на собствената си фирма – това пести доста пари за подкупи…

Междувременно такива бизнес партии се появиха и в по-големите градове. И така, радикалната приватизация на политиката напусна провинцията и се пренесе в урбанистичните центрове. Защото и тук цената на парцелите е висока, а регулацията – строга, което от своя страна изстрелва сумите за подкупи във висините. Доста по-евтино излиза да си създадеш собствена партия, отколкото редовно да спонсорираш политическите представители.

Най-важното в новите формирования са имената, и те слагат край на традиционния политически етикет. Вместо да се делят на “леви” и “десни”, или на “консервативни” и “либерални”, те предлагат на гражданите едно по-скоро поетическо название. Каква трябва да е алтернативата на едно политическо движение, наречено “Инициатива Черно море”. Може би – “Планина”?

А какво да кажем за политическото формирование с името “Преди”, която е създадена от вероятно най-богатия българин в момента – Христо Ковачки. Тази партия винаги е там, където има икономически интереси. Строителната компания Планекс във Варна също си спретна собствена партия – “Глас”. С други думи: всеки частен интерес може да се превърне в политически проект. Какво огромно предизвикателство за класическата демокрация – да дадем на всеки милионер партия.

Битката ни за сантиметрите… и победите

Животът е игра на сантиметрите. Също като футбола. Защото и в двете игри - в живота и във футбола, имаш ужасно малка възможност да сгрешиш и да не бъдеш наказан. Една малка стъпка в погрешната посока и всичко отива по дяволите. Една секунда закъснение и изпускаш момента.
Сантиметрите, които ни трябват, са навсякъде около нас. Те са във всяка малка възможност, във всяка секунда. Целта на футболния отбор е да се бори за всеки сантиметър. Трябва да разкъсваме себе си и всичко около себе си в името на този сантиметър.
Ние се борим за този сантиметър със зъби и нокти, защото знаем, че когато съберем всички спечелени сантиметри, те ще определят границата между победата и поражението.
Така и аз… се преборих за сантиметъра. В един слънчев следобед, с един коментар в един блог. И след това в едно кино,,, и по-късно.
И ще продължавам да се боря за моите сантиметри. Всеки ден и всяка минута. Защото искам да съм победител. Заедно с този човек… човекът до мен…